Котето Уф – Неприятности На тавана живееше коте на име Уф. То беше рижаво. Когато съседският котарак разбра, че рижавото коте се казва Уф, той почеса гърба си в съседската къща и каза: – Не бих посъветвал коте с такова име да отиде в двора. Там ще го чакат неприятности […]

Две деца събирали гъби в гората. Изведнъж гледат – дупка! А в дупката – страшен звяр с горящи очи. Изплашили се децата, хукнали да бягат, даже кошниците си хвърлили. Бягали те през гората и крещели, а насреща им горският. – Какво става? – попитал той. А децата отговорили: – Страшен […]

Веднъж прасенцето – казваше се Икар – отишло при Вълшебния извор и помолило: – Изпълни ми, моля те, едно желание. Прасенцето отдавна искало да се научи да лети. Не случайно го наричали Икар. – Ако много искаш, мога да направя така, че да полетиш – казал Вълшебният извор. – Но […]

Веднъж тигърът, когото наричали Сам, си лежал в леглото и сладко спял. Слънцето ярко печало, денят бил задушен, но Сам си спял спокойно. Той бил такъв лентяй, че можел да спи цял ден. В това време покрай него пропълзял бръмбарът Уйлям. – У-ух, това е легло! Каква прелест! Пропълзял на […]

Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице, и по характер. Гледаш дъщерята, а като че ли виждаш майката. И двете, и голямата дъщеря, и майката били толкова груби, надменни, завистливи и зли, че всички хора – и познати, […]

Имало едно време един обущар. Той бил беден и нямал пари. Накрая толкова обеднял, че му останало само едно парче кожа за чифт ботуши. Една вечер от парчето кожа той скроил ботуши и си казал: „Ще легна да спя, а сутринта ще стана по-рано и ще ушия ботушите“. Така и […]

Имало едно време на света един голям слон. Той живеел в зоопарка със своята слоница и малкото слонче, което се казвало Ялмар. Таткото-слон бил огромен, мама-слоница била също голяма и даже за малкото слонче не бихме казали, че е малко. Съвсем малки слончета няма. В един прекрасен ден мама-слоница и […]

Всеки път, когато настъпвала вечерта, мама кенгурка Торбаланка въздъхвала. Защо ли въздъхвала тя? Защото отново трябвало да сложи малкия си син в леглото и да го люлее, люлее, люлее… Кенгурчето привикнало да го люлеят. Иначе не заспивало. Щом майката се дръпнела от леглото, веднага надавало такъв крясък, такъв плач, че […]

Живели някога старец и старица. Имали си дъщеря и малък син. – Дъще, дъще! – казала майката. – Ние отиваме по работа, ще донесем плат, ще ти ушием рокля, ще купим кърпички; Бъди умна, пази брат си, не излизай от двора. Старците тръгнали, а дъщерята забравила какво са й казали. […]

Малкият Умка – бялото меченце – казало на майка си: – Искам да летя. – А ти пробвай – отговорила майка Мечка. – Може и да ти се получи. – Но аз не умея – въздъхнал Умка. Майка Мечка ласкаво потупала сина си зад ухото и му показала гларусите, кацнали […]

Имало едно време на света един скакалец, ужасен горделивец. Казваше се Денди. Още като бил малък и се учеше да скача с другите скакалци, той винаги скачал по-високо от всички. Учителят му казвал: – Денеди, трябва да се учиш не само на големи скокове, но и на малки. – Не! […]

Славата идва, когато не я очакваш. Така дойде тя и при сивото зайче Зелчо, което в един прекрасен ден стана знаменитост. В този ден зайчето Зелчо срещна в гората Мечката. – Това е моята пъ-ъ-ъ-течка! – изръмжа Мечката като искаше да изплаши зайчето. Но Зелчо даже ухо не помръдна, поздрави […]

Цяла седмица работили на строежа два крана. А когато дошъл почивният ден, решили да тръгнат от града до високия хълм, край синята рекичка, на зелената полянка да си починат. И тъкмо се разположили крановете на меката трева сред уханните цветя и на полянката потропало малко мече и жалостно се примолило: […]

Имало едно време един малък автобус. Той бил яркочервен и живеел с майка си и татко си в един гараж. Всяка сутрин тримата зареждали с бензин и превозвали пътници от селото до големия град и обратно. Автобусчето минавало по този маршрут много пъти, но само през деня, никога нощем, защото […]