Свинарят

Живял някога беден принц. Неговото кралство било съвсем малко, но пък не чак толкова незначително, че да не може принцът да се ожени.

А той вече мечтаел да си намери красива и добра благородничка за жена. Дори си мислел, че може да поиска ръката на императорската дъщеря.

Това изглеждало на пръв поглед твърде дръзко, но, от друга страна погледнато, той произхождал от славен род и знаел, че стотици принцеси щели да бъдат щастливи, ако им направи предложение за женитба.

Бащата на принца отдавна бил умрял и на гроба му растяла необикновена роза. Тя цъфтяла веднъж на пет години с един единствен розов цвят, но толкова красив и уханен, че ако я помиришеш само веднъж, веднага забравяш всичките си грижи и тревоги.

Принцът имал и славей, който така сладко пеел, сякаш в гърлото му били скрити всички най-прекрасни мелодии на света.

И розата, и славея принцът решил да изпрати като подарък на императорската дъщеря. Поставил ги в две сребърни ковчежета и слугите му ги отнесли в двореца.

Императорът заповядал да внесат ковчежетата в голямата дворцова зала, където принцесата си играела с придворните дами на „гости“.

Тя всъщност нищо друго не правела. Като разбрала, че й носят жив подарък, принцесата радостно запляскала с ръце:

– Сигурно вътре има пухкаво котенце! Но в първото ковчеже имало само една красива роза.

– О, колко майсторски е изработена! – зашепнали придворните дами.

– Повече от майсторски, направо е великолепна – обадил се императорът.

Но щом докоснала розата принцесата едва не заплакала от обида.

– Ама тате! Тя не е изкуствена!

– Ами да! Пфу, съвсем истинска! – възмутили се и придворните дами.

– Не бързайте да недоволствате. Нека да видим какво има във второто ковчеже – предложил императорът.

Щом го отворили, от него излетял славеят и така прекрасно запял, че никои не би могъл да не го хареса.

– Безподобно! Прелестно! – забърборили госпожиците на френски, защото винаги използвали френски изрази, когато били възхитени от нещо.

– Тази птичка много ми напомня за музикалната кутийка на покойната императрица. Тя пееше като истински славей.

– Да, наистина! – въздъхнал императорът и заплакал като дете.

– Това тук хвърчи из цялата зала, нали не е истинска птичка, а майсторска изработка, направена специално за мен? – важно попитала принцесата.

– Съвсем истинска е, ваше височество! – поклонили се слугите, които донесли подаръците.

– Тогава нека да си лети навън с другите! – казала принцесата и обърнала гръб на пратениците. – На мен такива подаръци не ми трябват!

Но принцът не се отказвал толкова лесно. Намазал лицето си с черна и кафява боя, нахлупил смачкана шапка на главата си и потропал на вратите на двореца.

– Добър ден, ваше височество. Дали няма да се намери тук някаква работа за мен? – попитал той.

– Постоянно се влачат тук всякакви просяци! – отвърнал императирът, но после се замислил.

– Я почакай. Май имам нужда от свинар.

И ето че принцът станал свинар. Настанили го да живее в малка бедна стаичка, долепена до голямата кочина на свинете. Цял ден той седял пред стаичката си и нещо майсторял. Привечер наистина измайсторил едно

гърненце,окичено със звънчета, но то било вълшебно. Когато в него се варяло нещо, камбанките звънели и пеели мелодията на една добре позната песен:

Ах, мой мили Августин,
Августин, Августин!
Всичко свърши Августин,
Августин, Августин!

Но още по-интересно било това, че ако подържиш ръка над парата, която излизала от гърненцето, веднага можеш да разбереш какво ядене се готви във всяка къща от града.

Принцесата тъкмо се разхождала заедно с благородните госпожици, когато до слуха й достигнала мелодията на песничката “Ах, мой мили Агвустин…”, която звънчетата пеели така, сякаш някой с един пръст почуква по клавишите на пиано.

– Ха, това и аз мога да го свиря – казала тя. – Гледай ти, значи нашия свинар е доста образован. Я някоя от вас да иде при него и да попита колко струва този инструмент, на който свири!

Една от госпожиците отишла в задния двор при кочината.

– Колко искаш за това гърненце? – попитала тя, като видяла от къде идва музиката.

– То струва десет целувки от принцесата – отвърнал свинарят.

– Как си позволяваш! – възкликнала госпожицата.

– За по-малко не може! – отвърнал свинарят.

Когато пратеничката се върнала, принцесата нетърпеливо я попитала:

– Е? Какво каза той?

– Дори не смея да го повторя! – отвърнала госпожицата.

– Тогава ми го прошепни на ухото!

И госпожицата го прошепнала.

– Ама че нахал! – разсърдила се принцесата и тръгнала в обратната посока. Но камбанките така примамливо звънели, че…

– Добре де – кисело казала принцесата на госпожицата, – иди го попитай няма ли да ми даде гърненцето срещу десет целувки от моите придворни дами!

– Не, няма! – отвърнал свинарят. – десет целувки от самата принцеса. Иначе гърненцето си остава мое.

– Ама че противно! – въздъхнала принцесата. Но какво да се прави! Обаче вие застанете около нас, за да не ни види някой от двореца!

Девойките наобиколили принцесата и я закрили с пищните си рокли. Свинарят получил от нея десет целувки, а тя от него гърненцето.

Ей че веселба настанала! Цяла вечер, а също и на следващия ден момичетата се забавлявали. Не сваляли гърненцето от огъня и в целия град не останала нито една кухня, за която да не знаели какво се готви там.

Госпожиците подскачали и пляскали с ръце:

– Знаем, знаем кой ще яде вкусна супа, кой баница! Знаем, знаем за кого има пържола и за кого каша! Колко е забавно!

– Само че си дръжте езика зад зъбите! – напомнила им принцесата. – Та аз съм дъщеря на самия император!

– Разбира се! Как иначе! – възкликнали всички.

А свинарят, тоест принцът (но нали всички го смятали за свинар), без да губи време измайсторил вълшебна свирка. Трябвало само някои да духне в нея и тя сама започвала да свири всички полки и валсове, които били известни в двореца на баща й и на съседните владетели.

– Каква прелест! – ахнала принцесата. – Колко много мелодии! Не съм чувала толкова изящен звук! На какъв ли инструмент свири пък сега? Идете и го попитайте за колко ще ми го продаде! Но повече няма да го целувам!

– Той иска сто целувки от принцесата! – докладвала госпожицата, която отишла да пита свинаря.

– Какво? Да не си е загубил ума? – ядосала се принцесата и понечила да отмине, но направила две-три крачки и спряла.

– Трябва да поощрявам изкуството – въздъхнала тя. – Нали съм дъщеря на императора. Кажете на този свинар, че аз като миналия път ще го целуна десет пъти, а останалите целувки ще получи от моите придворни дами.

– Само че ние не искаме да го целуваме! – възроптали момичетата.

– Млъкнете! – прекъснала ги принцесата. – Щом аз мога да го целувам и вие ще го направите! Не забравяйте, че се храните на моята трапеза и аз плащам за хубавите ви рокли!

Пратеничката трябвало отново да отиде при свинаря, за да му предаде думите на принцесата.

– Сто целувки от принцесата! – повторил той.

– О, господи! Застанете пак около нас – наредила принцесата.

Момичетата ги наобиколили и свинарят започнал да я целува.

– Какво са се скупчили край кочината? – попитал императорът като излязал на балкона. Той потъркал очи и си сложил очилата. – Това са госпожиците придворни дами. Каква ли щуротия са намислили? Трябва да отида да видя!

Отишъл в задния двор и тихичко се приближил до момичетата. Никоя от тях не го забелязала, защото всички били заети да броят целувките.

– Що за шегичка е това! – викнал императорът, като видял, че дъщеря му се целува със свинаря точно в момента когато той получавал осемдесет и шестата целувка. – Марш от тука! – гневно се разкрещял той и изгонил от владенията си и принцесата, и свинаря.

Принцесата се разплакала, свинарят се затюхкал, а ситен дъждец ръсел и двамата.

– Ах, горката аз! – хленчела принцесата. – Защо не се омъжих за онзи красив принц! Как можа да ми се случи това!

Свинарят се скрил зад близкото дърво, избърсал черната и кафявата боя от лицето си, сменил парцаливите дрехи и се явил пред принцесата в своите кралски одежди. Той бил наистина такъв хубавец, че принцесата му направила реверанс.

– Благодаря за изискания поклон – казал той, – но ти заслужаваш само презрението ми! Отнесе се толкова високомерно с един истински принц, не оцени нито розата, нито славея, които ти подарих, а се съгласи да целуваш един мръсен свинар заради напълно безполезни щуротийки. Затова получи, каквото заслужаваш!

И се върнал в своя дворец, като здраво затворил и дори заключил вратата след себе си. А на принцесата не и оставало нищо друго, освен със сълзи на очи да си припява:

Ах, мой мили Августин,
Всичко, всичко свърши!