Петелът и Боичките

Един художник нарисувал петел, но забравил да го оцвети.
Тръгнал Петелът да се разхожда и всички му се смеели. Даже пиленцата.

— Защо ми се смеят? – попитал Петелът Кучето.
— Виж се, ти си съвсем безцветен! – отговорило Кучето.

Огледал се Петелът във водата и наистина, Кучето не лъжело.

Домъчняло му на Петела.
— Не тъжи, – казало Кучето – иди при Боичките, те ще ти помогнат.

— Боичките? – учудил се Петелът – Къде да ги намеря?
— Ще ти кажа, – отговорило Кучето – върви все направо, направо, през гори и реки и ще ги намериш.

Тръгнал Петелът все направо, през гората. Страшно му било, но продължавал.

Видели го лисичета и завикали:
— Мамо, мамо, виж петел!
— Къде, къде? – развълнувала се Лисицата.
— Ето го, съвсем на близо.
Видяла го лисицата и казала:
— Не, не, този петел не е истински.

— Как така не е истински? – попитали лисичетата.
— Вижте го, той е безцветен.
Продължил Петелът все направо и направо. Изведнъж изскочил бял заек.

— Кажи ми, Зайо, къде живеят Боичките?
— Тук, съвсем на близо – отговорил Заекът – сега бях при тях да се боядисвам.
— Да се боядисваш? – учудил се Петелът – Та ти си съвсем бял, неоцветен.
— През лятото бях сив – отговорил Заекът – а през зимата, всички зайци се боядисваме в бяло, за да не може вълкът да ни види в снега.
Белият Заек показал на Петела къде живеят Боичките.

Приближил се Петелът до къщата на Боичките, затропал по вратата и завикал:
— Ку-ку-ри-гууу!
— Кой е там? – попитали те.
— Аз съм, Петелът.
— Здравей Петльо, за какво си дошъл?

Петелът се поклонил и казал:
— Моля ви, Боички, помогнете ми!
— Добре, — казала Червената боичка и боядисала гребена и брадичката.

А Синята боичка – перата на опашката.

Зелената – крилата.

Жълтата – гърдичките.

Погледнал се Петелът в огледалото и сам не се познал – толкова бил красив!

Благодарил Петелът на добрите Боички и си тръгнал весел обратно през гората.

Видели го пак лисичетата и завикали:
— Мамо, мамо, виж, Петелът се връща.
— Тихо! Нали ви казах, че този петел не е истински! – скарала им се лисицата.
— Истински е, мамо, много е шарен – отговорили те.

Подгонила го лисицата, но той бил вече далеч.
Върнал се Петелът в познатия двор.
— Сега вече си истински Петел! – казало Кучето.
И повече никой не му се присмивал, даже пиленцата.

Илюстрации: В. Сутеев
Превод на български език: Екипът на dechica.com, Copyright © 2019г. Приказката не може да бъде публикувана в други медии и/или сайтове без изричното съгласие на dechica.com.