Как си почивал кранът

Цяла седмица работили на строежа два крана. А когато дошъл почивният ден, решили да тръгнат от града до високия хълм, край синята рекичка, на зелената полянка да си починат.

И тъкмо се разположили крановете на меката трева сред уханните цветя и на полянката потропало малко мече и жалостно се примолило:
– Изпуснах си в рекичката моята кофичка – моля ви, извадете я.
– Виждаш, че си почиваме – казал единият от крановете.
А другият отговорил:
– Но какво пък, ще извадя кофичката – не е, каквото стена да поставям.

Повдигнал кранът кофичката, дал я на мечето и казал: “Сега мога да си почина”. Но не станало така.
Подскокнало на поляната зелено малко жабче:
– Уважаеми кранове, моля ви да спасите моето братче! То скачаше, скачаше и скокна на дървото. Сега не може да слезе.

– Но в края на краищата аз си почивам – отговорил единият кран.
А другият казал:
– Но какво пък, жабчето ще спася – не товар ще нося.

И снел от дървото непослушното жабче.
– Бре-ке-ке-ке-ке! Ква-ква! Какъв добър кран – заквакали благодарните жабки и се спуснали да се състезават към блатото.
– Така ти никога няма да си починеш! – изскърцал единият кран.
– Ще си почина! – весело отговорил другият кран и сложил дългата си стрела на борово клонче.

– Ах! – възкликнала червената катеричка – стопанката на бора. – Колко хубаво, че ме видяхте! Цяло лято събирам за зимата гъби. А да ги кача в дупката не мога. Моля ви, помогнете ми!
– Защо не – с готовност отговорил кранът. – Кошничката ще повдигна – не вагон ще разтоварвам.

Вдигнал кранът кошничката с гъбите и я сложил направо в дупката на катеричката.
– Благодаря! Много благодаря, мили кране! Толкова много ми помогнахте!
– Но за какво! – смутено отговорил кранът. Това е такава дреболия!
Сега кранът можел и да си отдъхне. Дошло времето да се върнат обратно вкъщи. Настъпила вечерта.
Да изпратят крана дошли жабчето, малкото мече и червената катеричка.

Стрелата на крана била украсена с букет от ярки полски цветя – подарък от горските зверчета.
– Как си починахте? – попитал крановете техният приятел – булдозера.
– Аз – отговорил единият кран – целият ден седях на тревата, нищо не правех, но не знам защо много се изморих. Гърбът ме боли, всичко скърца.
– А аз си отдъхнах прекрасно! – казал другият. И дал на булдозера да помирише полските цветя.

– А аз не знаех, че ти обичаш цветята! – усмихнал се булдозерът.
– И аз самият не знаех – възкликнал добрият кран и се разсмял.

Превод на български език: Екипът на dechica.com, Copyright © 2019г. Приказката не може да бъде публикувана в други медии и/или сайтове без изричното съгласие на dechica.com.