Котето Уф
Котето Уф – Неприятности
На тавана живееше коте на име Уф. То беше рижаво.
Когато съседският котарак разбра, че рижавото коте се казва Уф, той почеса гърба си в съседската къща и каза:
– Не бих посъветвал коте с такова име да отиде в двора. Там ще го чакат неприятности заради името.
Котетo Уф го чу и си помисли: „Защо пък да ме чакат неприятности?“. Уф веднага слезе в двора и внимателно огледа всички кътчета – никъде нямаше проблеми.
В това време на двора влезе голямо куче. То видя Уф и си помисли: „Я, какво рижаво коте. До сега не съм го виждал.“
– Хей ти, рижавия – извика кучето – как се казваш?
– Уф! – каза котето.
– Какво?! – изненада се кучето.
– Уф!
– Ти пък сега защо се дразниш? – извика кучето и подгони котето толкова бързо, че почти го хвана.
Когато котето Уф се скри на тавана, съседският котарак го попита:
– Е, видя ли, че в двора те очакват неприятности?
– Не – каза котето – не съм убеден. Търсих ги, търсих ги и почти ги намерих, но едно куче ме подгони.
***
Котето Уф – Слизането е по-лесно
Едно кученце отиде на тавана, на гости на котето Уф, седна и изплези език.
– Ти защо изплези език? – попита котето Уф?
– Уморих се докато се изкача до теб – отговори кученцето – по-добре ти ми ела на гости. По-лесно ти е.
– Защо да ми е по-лесно?
– Защото ти живееш горе, а аз – долу. Аз трябва да се изкачвам нагоре, а ти слизаш надолу. А слизането винаги е по-лесно от изкачването. Нали така?
– Добре – каза котето – само че, тук нещо не е така.
– Така е.
– Чакай, остави ме да помисля.
– Какво има да мислиш?
– Не си съвсем прав – каза котето – да, по-лесно е да слезеш, само че забравяш, че аз после трябва да се кача обратно на тавана.
– Няма значение – каза кученцето – по-трудно е да си тръгнеш, но ти е по-лесно да дойдеш. Виждаш ли?!
***
Котето Уф – Къде е по-добре да се страхуваш?
Дъждът силно удряше по покрива. Котето Уф седеше на своя таван и се страхуваше. Кучето, което живееше на първия етаж, му дойде на гости.
– Уф – извика кученцето – къде си?
– Тук съм – отговори Уф от най-далечния ъгъл на тавана.
– Какво правиш?
– Страхувам се от дъжда.
– Нека се страхуваме заедно – предложи кученцето, седна до котето и започнаха да се страхуват заедно.
Кученцето слушаше, слушаше ударите на дъжда и наистина се уплаши.
– Знаеш ли какво – каза кученцето – по-добре да слезем долу да се страхуваме.
Котенцето и кученцето слязоха на първия етаж и седнаха на най-ниското стъпало.
– Не – каза Уф – тук изобщо не се чува дъжда и не е интересно да се страхуваш. Предпочитам да си отида на тавана и там да се страхувам.
***
Котето Уф – Средата на наденицата
Котето Уф и кученцето се събраха на закуска, но имаха само една наденица за двамата.
– Как ще я разделим? – попита кученцето.
– Много просто – каза котето – това, което е от началото до средата е за теб, а от средата до края – за мен.
Кученцето се замисли и въздъхна.
– Не, така няма да стане.
– Защо няма да стане?
– Защото не знаем къде е началото и къде е края на наденицата. Това означава, че няма да намерим и средата.
– Наистина – съгласи се котето – не знаем. Затова ти ще започнеш да ядеш от едната страна, а аз от другата. Където се срещнем, това е средата.
– Добре – съгласи се кученцето и започнаха да ядат.
Когато носовете им се сблъскаха, кученцето каза:
– Много бързо се срещнахме. Сигурен ли си, че средата на наденица е тук?
– Вече няма значение – каза котето – Така или иначе повече наденица няма.
***
Котето Уф – Така не е честно
Кученцето и котето Уф си играеха на двора. А съседският котарак вървеше по покрива на съседската къща и се провикна:
– Какво е това приятелство между кученце и котенце? Не може да има приятелство! Както и да е, кученцето някой ден ще стане възрастно куче, а котето ще стане котка. А как живеят котка и куче е известно отдавна. Ти, Уф, запомни: скоро твоят приятел ще те гони през цялото време и ти винаги ще бягаш.
А кученцето каза на котето:
– Защо да те гоня през цялото време? Не е честно! Искам да се редуваме. Първо аз да те гоня, а след това ти да ме гониш.
***
Котето Уф – Добре скритата пържола
Кученцето донесе на тавана една пържола, сложи я в ъгъла и каза на котето:
– Гледай, моля те, някой да не ми открадне пържолата. Ще поиграя малко на двора, а после ще дойда да я изям.
– Добре – каза котето и кученцето избяга.
Кученцето си играело на двора и изведнъж видяло, че котето Уф излиза от входа.
– Уф – притесни се кученцето – защо остави пържолата ми без надзор?
– Скрих я! – отвърна Уф.
– Ами ако някой я намери?
– Не се безпокой! — каза уверено Уф – Скрих я много добре. Аз я изядох.
***
Котето Уф – Не съм у дома
Котето Уф тръгна на гости на кученцето и го срещна по пътя.
– Здравей – каза кученцето – къде отиваш?
– Идвам ти на гости.
– За съжаление – каза кученцето – не съм вкъщи.
– А къде си?
– Отивам на гости на теб.
– Разбирам – каза котето Уф – Но и аз не съм вкъщи.
– А ти къде си?
– Идвам на теб на гости.
– Много жалко – каза кученцето – нито ти, нито аз сме вкъщи. И какво ще правим?
– Ще трябва да почакаме. – въздъхна котето – Да поиграем малко на двора и да почакаме. Може би някой от нас ще се прибере вкъщи.
***
Котето Уф – Таен език
– Ела тук! — извика кученцето на котето. – Измислих нещо!
– Какво измисли? — попита Уф.
– Измислих таен език.
– А защо е таен? – изненада се Уф.
– За да можем да си говорим и никой да не ни разбира.
– Това е добре! — зарадва се Уф. Кажи ми нещо на този таен език.
– Кука маркука балям барабука – каза кученцето.
– Наистина е таен – зарадва се Уф – нищо не се разбира.
– А сега – каза кученцето – нека да ти прошепна какво означава „кука маркука“.
– Недей! Не казвай! – провикна се Уф.
– Защо не? – изненада се кученцето.
– Защото е тайна! – каза котето Уф. – И ще го пазим в тайна. Никой никога нищо няма да разбере. Дори аз. Тогава ще имаме истински много таен език.
***
Котето Уф – Сянката всичко разбира
Котето Уф излезе на двора и видя, че близо до лапите му лежи малка сянка.
– Здравей! – зарадва се котето. – Искаш ли да си играем?
Сянката мълчеше.
Защо не отговаряш? – каза котето. – Аз ще те гоня, а ти бягай.
И котето хукна през двора. Сянката тичаше напред и бягаше много бързо. Котето така и не успя да я хване. Изтича до къщата на съседа и спря.
– Сега – каза котето – аз ще бягам, а ти ще ме гониш.
Сянката тичаше отзад и вероятно се стараеше много, но не успя да настигне котето.
– Не ме хвана! – извика котето и спря, защото беше стигнало до къщичката си.
Сянката също спря.
В този момент излезе кученцето и попита:
– С кого говориш?
– Със сянката – отговори котето.
– Може ли сянката да говори?
– Не може. — каза котето – Но всичко разбира.
Автор: Григорий Остер
Превод на български език: Екипът на dechica.com, Copyright © 2022г. Приказката не може да бъде публикувана в други медии и/или сайтове без изричното съгласие на dechica.com.
Последвай ни във Facebook и Instagram.
