Носорогът и добрата фея

Преди много, много години, когато татковците били още малки, живял носорогът Сам.

Той бил много дебел, но това изобщо не го притеснявало. Той се чувствал съвършено щастлив и всяка вечер преди лягане си пеел песничка:
Носо-носо-носо-роги
Всичко ядат по пътя си
И не мислят за това
Какво се случва в стомаха.

После изяждал сто шоколадови бисквитки, изпивал след тях мляко и заспивал.

Но през нощта му се присънвал сън, всеки път един и същ. Сънувал, че някой го гъделичка.

Отначало едва-едва, после по-силно и накрая така, че вече не можел да търпи. Заради това Сам неспокойно се въртял в съня си и всяка нощ падал от леглото.

И тъй като бил много голям и дебел, той падал от постелята много шумно – бух!!! И всеки, който живеел в съседство, бил недоволен и се жалвал, че бил много шумен и неспокоен носорог.

Бедният Сам не знаел какво да прави. И той отишъл за мъдър съвет при совата, която живеела на стария дъб. Наричали я Джуди, тя умеела да чете, да пише и да брои.

Сам разказал на Джуди, че всяка нощ падал от леглото и будел своите съседи и те се оплаквали от него. А какво да прави, че да не се върти в съня си, той не знаел. Може би Джуди щяла да го научи.

– Зная, зная, – казала Джуди, – попитай добрата фея, тя ще ти помогне.
– Добре – съгласил се Сами.
И той казал „фея, фея“ и още веднъж „фея“. Когато за трети път казал „фея“, в тревата нещо зашумоляло и се появила фея, хубавичка като лютиче. В дясната си ръка държала сребърна пръчица.

Сам й разказал всичко: как си ляга в постелята, как изяжда по сто шоколадови бисквитки, пие мляко и заспива. И как му се присънва, че нещо го гъделичка и той се върти в съня си и пада от леглото, а съседите се сърдят.
– Ах, какъв глупав носорог! – казалата феята. – Кой яде шоколадови бисквитки в леглото? А за трохите забрави ли? Разбира се, че те гъделичкат. И не е чудно, че падаш от леглото.
– Какво да правя? – попитал Сам. Ако се откажа от обилна вечеря, ще отслабна.
– Ще ти помогна, – казала феята. – затвори очи и не поглеждай.

Сами затворил очи, а феята размахала сребърната пръчица над Джуди и я превърнала в канарче.

– Какво стана с мен? – удивила се Джуди.
– Не се сърди. – казала феята – Аз те превърнах в канарче. Затова сега ти можеш да кълвеш шоколадовите трохички.
– Тогава съм съгласна, – казала Джуди.
Тя размахала жълтите си крилца и запяла:
Комари и мушици,
Комари и мушици,
Сам обича бисквитки,
А канарчето – трошички.

Сам отворил очи.
– Яж моите трошици, яж за здраве! – зарадвал се той. – Те не ми даваха да спя. Благодаря ти, добра фея, много, много ти благодаря. Сега няма да ме гъделичкат, ще престана да се въртя в съня си и няма да падам от леглото. Ура!

Джуди и Сам се върнали у дома и оттогава всичко тръгнало добре.

Сам вече не сънувал, не се въртял насън и не падал от леглото.

Всички съседи го смятали за прекрасен носорог и казали, че има голям късмет: има добър помощник, който изяжда всички трохи.

Понякога рано сутринта Сами слизал до реката и пеел такава песен:
Комари и мушици,
Комари и мушици,
Канарчето Джуди много обича трошици.
И сега аз –
Ура! Ура! –
Не се въртя, не се въртя
И спя до сутринта.

Превод на български език: Екипът на dechica.com, Copyright © 2019г. Приказката не може да бъде публикувана в други медии и/или сайтове без изричното съгласие на dechica.com.