Мишлето и моливът

Стоял си на масата един Молив на Вова.
Веднъж, когато Вова спял, на масата се покачило Мишле. Видяло молива, хванала го и го задърпало в своята дупка.

– Пусни ме, моля те! – замолил се Моливът. – За какво съм ти? Аз съм дървен и не можеш да ме ядеш.

– Аз ще те гризя! – казало Мишлето! – Сърбят ме зъбите и през цялото време трябва нещо да гризя. Ето така! – и Мишлето силно ухапало Молива.
– Ох! – изохкал Моливът. – Тогава нека за последен път да нарисувам нещо и после прави каквото искаш.

– Тъй да бъде, съгласило се Мишлето, – рисувай! Но после, да знаеш, ще те изгризя на съвсем малки парченца.

Моливът тежко въздъхнал и нарисувал кръгче.
– Това сирене ли е? – попитало Мишлето.

– Може и да е сирене, – казал Моливът и нарисувал още три малки кръгчета.
– Разбира се, че е сирене, а това да дупчиците в него, – досетило се Мишлето.

– Може и да са дупчици, – съгласил се Моливът и нарисувал още един голям кръг.

– Това е ябълка! – викнало Мишлето.
– Може и да е ябълка, – казал Моливът и нарисувал няколко такива дълги кръчета.

– Аз знам, това са сарфаладки! – възкликнало, облизвайки се Мишлето. – Свършвай по-бързо, че ужасно ме сърбят зъбите.

– Почакай малко, – казал Моливът.
И когато нарисувал тези ъгълчета, Мишлето завикало:
– Това прилича на ко… Не рисувай повече!

А Моливът и до сега си стои на масата на Вова, само че вижте колко малък е станал.
И ти се опитай с твоя молив да нарисуваш такава котка, която да плаши мишлетата.