Малките човечета

Приказки за четене

Имало едно време един обущар. Той бил беден и нямал пари. Накрая толкова обеднял, че му останало само едно парче кожа за чифт ботуши.

Една вечер от парчето кожа той скроил ботуши и си казал:
„Ще легна да спя, а сутринта ще стана по-рано и ще ушия ботушите“.
Така и направил: легнал и заспал. На сутринта се събудил, измил се и решил да започне работа.
Гледа – ботушите ушити.

Много се учудил обущарят. Взел ботушите и започнал внимателно да ги разглежда.
Колко хубаво били те изработени! Нямало нито един грешен бод. Веднага се виждало, че изкусен майстор е ушил ботушите. А скоро се намерил и купувач за тях.

И толкова много му харесали ботушите, че платил щедро за тях. Сега обущарят можел да си купи кожа за два чифта ботуши.

Скроил той вечерта два чифта ботуши и си казал: „Лягам сега да спя, а сутринта ще стана по-рано и ще започна да шия“.
Станал сутринта, измил се и гледа – готови двата чифта ботуши.
Скоро се появили и купувачи. Много им харесали ботушите. Платили щедро и обущарят си купил кожа за цели четири чифта ботуши.
На следващото утро и тези четири чифта ботуши били готови.
И така продължило всеки ден – каквото вечер обущарят скроял, на сутринта вече било ушито.

Свършил за обущаря бедния и гладен живот.
Една вечер скроил, както винаги ботуши, но преди сън казал на жена си:
Слушай, жено, какво ще кажеш, ако тази нощ не легнем да спим, а да видим кой е този, който шие ботушите.
Жена му се зарадвала и казала:
– Разбира се, няма да лягаме, нека да видим кой ги шие.
Запалила жената свещ на масата, после се скрили в ъгъла под завивката и започнали да чакат.
И ето точно в полунощ дошли в стаята малки човечета. Седнали на обущарската маса, взели със своите малки ръчички разкроената кожа и започнали да шият.

Те така умело и бързо работили с шилото, с чукчетата, че обущарят, изумен, не могъл очи да откъсне от тях.

Те работили до тогава, докато не ушили всички ботуши. А когато последния чифт бил готов, те скочили от масата и веднага изчезнали.
На сутринта жената казала на мъжа си:
– Малките човечета ни направиха богати. Трябва и ние за тях да направим нещо хубаво. Идват човечетата през нощта, нямат дрехи и сигурно им е студено. Знаеш ли какво измислих: ще им ушия якета, ризки и панталонки. А ти ще им направиш ботушки.
Слушал я мъжът й и казал:
– Добре си го намислила. Наистина ще се зарадват.

И ето, една вечер сложили те своите подаръци на масата вместо скроените кожи, скрили се в ъгъла и започнали да чакат малките човечета.
Точно в полунощ, както винаги, влезли в стаята малките човечета. Скочили на масата и искали веднага да се заловят за работа. Погледнали на масата – вместо скроени кожи лежат червени ризки, костюмчета и стоят малки ботушки.

Отначало се учудили малките човечета, а после са зарадвали.
Бързо-бързо облекли те своите красиви костюмчета и ботушки и запели:
Имаме си хубави тоалети,
Значи за нищо няма да се ядосваме!
Щастливи се обличаме
И ботуши няма да шием!

Дълго пели, танцували и скачали малките човечета по столовете и пейките. После изчезнали и повече не дошли да шият ботуши.
Но от тогава щастието и сполуката не напускали обущаря по неговия дълъг жизнен път.