Татковина

Хубава си, татковино –
име сладко, земя-рай;
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг;
драги ми са равнините
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка душа
ще да бъде този кът-
дето Дунав, Вардал, Струма
и Марица си текат.

Дор на небо ясно слънце,
и на очи-свят, живот-
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.