Стани юнак балкански

Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди.
Срещу изедници душмански,
ти българите поведи.
Докле е мъничка змията,
елате да се съберем,
с карка да й строши главата,
свободни да се назовем.

Да стане левът наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под черен облак да тъмней.

Да си развеем знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат вражи племена.