Малкият автобус, който се страхувал от тъмното

Имало едно време един малък автобус. Той бил яркочервен и живеел с майка си и татко си в един гараж. Всяка сутрин тримата зареждали с бензин и превозвали пътници от селото до големия град и обратно.

Автобусчето минавало по този маршрут много пъти, но само през деня, никога нощем, защото ужасно се страхувало от тъмното. Веднъж майка му казала:

— Слушай сега да ти разкажа една приказка:

„Някога, много-много отдавна, тъмното се страхувало от автобусите. Един ден неговата майка рекла: „Не трябва да се страхуваш. Още е ден, но ако ти не се покажеш, за да се стъмни над света, хората няма да знаят, че е време да си лягат. Звездите няма да разберат, че трябва да изгреят на небосвода. Така че, давай! Опитай, бавно и полека“.

Така тъмното, което се криело зад слънцето, излязло и полека запълзяло по улиците и край къщите. Край него профучавали автобуси. Тъмното решило да бъде смело и продължило да пълзи нататък. Запалили уличните лампи, а автобусите светнали фаровете си.

Тъмното обаче не се предавало и продължило нататък. Не щеш ли, преди да разбере какво става, един автобус го прегазил, като свирнал силно с клаксона си. Каква изненада! На тъмното му станало приятно. Е, усетило лек гъдел, но все пак чувството било много приятно!

След това и други автобуси минали през тъмното със светналите си фарове. Хората, които си купували билети вътре, ставали от седалките или се настанявали удобно и изобщо си прекарвали добре.

Още по-късно, когато изгряла луната, тъмното се заиграло на криеница между автобусите. А на сутринта слънцето се показало и отвело тъмното при майка му. Никога повече то не се страхувало от автобусите.“

Когато приказката свършила, малкото автобусче казало:

— Сега съм готов да изляза навън, мамо.

Шофьорът дошъл, запалил мотора и включил фаровете. Започнали да се качват хора и да се настаняват по седалките, а кондукторът ударил камбанката и автобусчето потеглило навън в тъмното, към големия град край морето.

Превод на български език: екипът на dechica.com, Copyright © 2019г. Приказката не може да бъде публикувана в други медии и/или сайтове без изричното съгласие на dechica.com.