Мишлето и моливът

  Стоял си на масата един Молив на Вова.
  Веднъж, когато Вова спял, на масата се покачило Мишле. Видяло молива, хванала го и го задърпало в своята дупка.

   - Пусни ме, моля те! - замолил се Моливът. - За какво съм ти? Аз съм дървен и не можеш да ме ядеш.

   - Аз ще те гризя! - казало Мишлето! - Сърбят ме зъбите и през цялото време трябва нещо да гризя. Ето така! - и Мишлето силно ухапало Молива.
   - Ох! - изохкал Моливът. - Тогава нека за последен път да нарисувам нещо и после прави каквото искаш.

   - Тъй да бъде, съгласило се Мишлето, - рисувай! Но после, да знаеш, ще те изгризя на съвсем малки парченца.

Моливът тежко въздъхнал и нарисувал кръгче.
   - Това сирене ли е? - попитало Мишлето.

   - Може и да е сирене, - казал Моливът и нарисувал още три малки кръгчета.
   - Разбира се, че е сирене, а това да дупчиците в него, - досетило се Мишлето.

   - Може и да са дупчици, - съгласил се Моливът и нарисувал още един голям кръг.

   - Това е ябълка! - викнало Мишлето.
   - Може и да е ябълка, - казал Моливът и нарисувал няколко такива дълги кръчета.

   - Аз знам, това са сарфаладки! - възкликнало, облизвайки се Мишлето. - Свършвай по-бързо, че ужасно ме сърбят зъбите.

   - Почакай малко, - казал Моливът.
  И когато нарисувал тези чгълчета, Мишлето завикало:
   - Това прилича на ко... Не рисувай повече!

  

А Моливът и до сега си стои на масата на Вова, само че вижте колко малък е станал.
   И ти се опитай с твоя молив да нарисуваш такава котка, която да плаши мишлетата.